така ще стъпя в този дъжд

сама

под локвите се давят всички петъци

потъват чудесата

млечно бели

потъват
чудесата
млечно
петъчни

за посеви отдавна нямам бряг

сега заключвам пясъчната стая

но всичко под дъжда боде

червено е

приятелите пият

кашлят

пеят

в сърцата си наливат мътно вино

жените на приятелите спят

в тревата рикушират всички песни

разплитам тези мъжки страхове

с неоновите

смачкани завои

а мравките

след обеда

почистват

почистват ме

ще мине…

ще ми мине

ще стъпи

като лош художник лятото

през мокрите нюанси на гората

небето ще скове дъга от петъци

с очи държа измръзналия мрак

в една разделна слънчева кутия

не вярвам че дъгата ще ми липсва

когато имам толкова трева

и макове

и обеди в градината

и думи

непознати думи в джоба

капчуците са сплескани прокоби

в дълбокото ме спускат

към нощта

към дъното

към новата ми временност

умората е клисава

в снега

и пак броя

дърветата и хората

пироните

прашинките

солта

и пак броя…

калинките

обичам

те

калинките

с вечерните си точки

в които се е целила луната

които е улучила

от север

оставам в този петък

под дъжда

с дъждовните стрели…

в дъждовна серия

а ти мълчиш нарамил два прибоя

ранения си прилив

и перцето

на синята

така

прибързано
така разбързано... (сама)

и безвъзвратно

отлетяла

скитница

така

до утре мога!

ще остана синя!!

преди да свършат некролозите

и виното

ще си замина