как да започна писмото си
най-трудно винаги е началото
краят все някак идва
от са-мо-се-бе-си
/каква дума само!!!
даже не знам как се пише/
дали да започна с довиждане
до-виж-да-не
глупости!!!!!
отиваш си…
искам да кажа… добре е, че си отиваш
преди думите ти да притоплят въображението ми
след този дъжд и мислите ми са наводнени
не съм грозното патенце
не съм твоята пепеляшка
даже за котарака в чизми не ставам
с тези подгизнали старомодни обувки
но мога да съм сама
човек винаги е сам
оттатък пародията от думи
отвъд прикачените лебедови усмивки
а сам, човекът винаги е тъжен
не съм го измислила аз
казал го е някой по-умен преди мен
аз само го преоткрих
за себе си
и вече

мога да съм сама
мога да плача сама
нямаш нужда от сълзи по рамото -
оставят петна
и са тъжни
ще се научим ли да живеем от тази страна
преди заспиването
преди умората
дето всяка плашеща другост
е отстояние
от шевовете по вените
безразличието не ми е присъщо
не очаквай да се хербаризирам
тази вечер… отново са спуснати щорите
и изобщо…
любовта вече не е красива музика
и дращи в гърлото
въпреки че…
отсъствието не винаги е равносилно на липса
и лъжите не винаги са обръснати
...
откраднах думите ти
обсебих мислите ти
тази рецепта също преписах от теб
съвсем предпазливо
никой няма да забележи
беше толкова прав
за цветовете
посоките
и дърветата
…
но знам - все някога...
...все някога…
трябва ми само още малко търпение

щом порасна
ще осъзная
че дори не съм била главен участник в играта ти
…
за кого, в крайна сметка, се оказа временно онова спасяване -
за бездомника?
или за мръсницата?
сега…
мога!
мога да плача сама
а когато...
когато.....
ще откриеш в очите ми обич
толкова колкото да ти стигне
за всичкото някога
защото разбирам -
теб
просто те е било страх
от вещици