.
.
.
подпирам тази хлъзгава врата

не ставам за калинката на двора ти

затъвам в разкопаната трева

цветята са въздишките на корена

над моя дом луната закъсня

стените се снишиха до копривата

и уж е юни

а пък застудя

и уж цъфти пръстта

а все е криво

страхът е крив

и съскащо цвърчи

от сол скриптят прегракналите маси

на гарваните тънките очи

под бялата ми рокля крият насипи

студът кърви

отнася ме в снега

смалявам се до синьото на нокът

какво като е юни

от мъгла

последните завои спират в покрива

преди да ми омръзне този свят

ще дойда с островърхите си мисли

и ще остържа сивата боя
от кожата на слънчевите истини...

ще посадя най-белите цветя

и ще си тръгна

чиста