катеря се по стъкления бряг

в градината

измислено се гоня

ще се настигна

ще се върна

пак

без теб обърках корените с клони

и вместо семена

садя пера

мечтите с ръкавици са обути

копая облаците

и летя

в пръстта…

в безлунни измерения се лутам

навярно „да живееш не е грях”

навярно „да обичаш е човешко”

нарочно сипвах в сънищата смях

нарочно тази приказка е смешна

препъвам се в ръцете на дъжда

над зимата морето се навежда

сега сме двама - 

мама

и нощта

стопяваме небето…

в жълти свещници

от думите се уча да мълча

в такава тишина се раждат вещици