ще си платя за мястото в калта
минавам за един последен писък –
споделяне заучено от чайките
или от гъските…
но то е в същата зависимост
прибирам се на завет
до тревата
която ще се разгори
но може и да наедрее в жито
все толкова предвидени са бягствата
като яйце жълтеят над града
отвъд греха и третия прозорец
и може би неправилно се молих
измислих си приятели…
внуших си че им вярвам…с
ега не мога да си тръгна с крачките им
те още са добри
но ще забравят
до лудост ще се вкопчат в онзи полъх
на разорани хребети
и прекипяло вино
сега е ден за хляб
и за цветя
но утре…
ще сме само глина