/за всички които още влизат в блога ми.../
благодаря
!

днес отивам в едно непосилно високо небе

и нали ми е празник – особено много си липсвам

и нали ми е ден – от деня си изплитам въже

и прескачам оттатък

в червения сняг се подписвам

опаковам си вместо подарък парче тишина

и застилам море

чак до другия край на очите

там живея накриво

на завет в една кривина

късни думи с начупени стави се удрят в стените

всяка мисъл е само залепнал на дъното смях

като лодка в солена мъгла любовта се е свила

но през този мъглив зеленикав пейзаж не видях

как се смъква надолу луната и капе мастило

от небесните локви потече мастилена кал

разтопи се животът в пътечка от восъчни капки

на морето оставих нощта със зеления шал

до една черно-бяла надежда с дантелена шапка

от оная страна ще съм дъжд

заскрежена сълза

зимен стон от пресъхнало детство в кристалния супник

днес…

отивам в една

непосилно

дълбока

трева

и нали ми е празник

обличам си цветна черупка