с думи шия

копринено бъдеще –

нежно

и цветно

но на времето тънките шевове все се разпадат

грозен шал от объркани букви и скоби наметнал

крета смачкан животът

през черния сняг на площада

с пепелта

от античната вечност притоплям съня си

върху устните бавно догарят наивните рими

моя приказка уж

а обувката все ми е тясна

уж бродирах любов

а ръцете оплитаха зима

и…

до синьо е бяла нощта

и до синьо е светла

сини улици спуснах в душата си вместо пердета

два прегазени изгрева още в очите ми лепнат

затова си нарязах небето

на сини парчета

затова и мечтите на сини парчета нарязах

а от капките синьо сърцето така се подува…

не посмях да се върна при теб

и защото се мразя

и защото отдавна приех –

пепеляшки не съществуват

шия с думи

а думите…

само сглобяват въпроси

пак от кръпки гноясват стените на синята стая

напиши ми писмо

с таен знак

за магично докосване

разкажи ме такава –

нарязана

и нетрайна

в пепелта

едноцветно потъвам

разшита

и боса

в пепелта…..

като синя прашинка

от синя

               безкрайност