ще търся късче влюбено небе
без път
без пясък
без солени думи
без лека нощ
без копчета за сън…
без теб
без себе си
ако…
сега
… ме няма…..

без птиците нощта е по на юг
луните тръгват през деня на запад
да си догонват нощите

…

да си довършват лятото

…..

след две години слънцето горчи

дърветата са още по-червени

усмивките са сраснали с пръстта

и розите се стичат

все по….

все по………..

животът се превръща в тишина
зелена тишина покрита с хора

изхвърлени в прахта
парчета лед
слепени обещания

ако…
сега
… ме няма…..

и вместо късче влюбено небе

ще си откъсна две парчета зима

един букет от макове

в снега

след който понеделникът пресяда

след който…

само бурените ще решат

кое е истинско…

или кое е минало…

…