-
---
-----

след бледите приумици на времето

отново съм готова да порасна…

до тук – където искам да крещя

до там – където мога да си спомня

понякога небето губи смисъл

понякога…

мъглата идва нощем

откриваме в посоките си грешки

и после ги обръщаме наопаки

дали не сме живели както трябва……….

часовникът накуцва

все по-грохотно…..

секундите разплита

и е лято…..

и все по-съботно ми е…

и по-бездомно

а бях…

почти готова да порасна

до там – където мога да крещя

до тук – където искам да си спомня